АЙЛЯ̀К

АЙЛЯ̀К1, ед., неизм., мн. айля̀к и айля̀ци, прил. Простонар. Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен. Тук ще има строителство. Къде ще вирее айляк чиляк? Такива като вас със серкме ще ги ловят и ха на работа… Б. Несторов, АР, 271. — Ами… разхождайте се — отвърна малко иронично капитанът и лукаво добави: — Тъй де… разхождайте се… Хора айляк… С. Чернишев, ВМ, 39. — Ние тука с тебе се разприказвахме, а работата чака. Аз не съм айляк като тебе. П. Незнакомов, БЧ, 32. Леля ти Гена се удари на една работа, та ще се съсипе. Един ден айляк не остая. Т. Влайков, Съч. II, 35. Дърва ли сечеше в гората, тор ли караше на полето, копаеше ли, айляк ли седеше,.., насъне и наяве

сѐ една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията. Хр. Максимов, ЗР, 27. Днес сме айляци.

На айляк. В свободно време. Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи. Т. Влайков, Съч. II, 35.

— От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: айла̀к.

АЙЛЯ̀К

АЙЛЯ̀К2, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Лятно планинскопасище; ялак. И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул. А. Христофоров, А, 176.

— От тур. yaylak.

Списък на думите по буква