АКАТМА —Речник на българския език — алтернативна версия

АКАТМА̀ ж. Диал. Тънка тестяна кора, изпечена върху нажежена плоча, сач, която се яде със сирене, мед , др.; кътма. Високи фигури в цветни роби като бледи пастелни рисунки, прави и приклекнали около дървени тепсии и сахани продаваха сиромашката си стока — черни домашни питки и акатми. К. Константинов, ППГ, 119. Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе,.., железни сачове за акатми. Й. Йовков, Разк. II, 195.

— От тур. akıtma ’вид тестен сладкиш’. Друга форма: акътма̀.