АКВИЛО̀Н, мн. няма, м. Остар. Поет. Силен северен вятър. Поклон на теб, природо, създане необятно, / .. / на всичко, що те пълни, и движи, и вълнува. / .. / от дъха на зефира до буйний аквилон. Ив. Вазов, Съч. II, 8.
— От лат. aquilo, -onis през рус. аквилон.