АКИНДЖИ —Речник на българския език — алтернативна версия
АКИНДЖЍ
АКИНДЖЍнеизм. м. Остар. Наемен разбойник; шайкаджия. Най-сетне се довлякохме до Смирна и там научих, че Умур събирал акинджии, сиреч наемници, заради Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 417.