АКЛАМАЦИИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АКЛАМА̀ЦИИ мн., ед. (рядко) аклама̀ция, ж. 1. Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване. "От косвените указания правителството може да посочи на едно лице, което, ако бъде избрано енергично, с акламация от Великото народно събрание, може да се утвърди за български княз." С. Радев, ССБ II, 444-445. С бурни ръкопляскания и акламации се прие предложението на господин Мекотелев. Кр. Кюлявков, ОЛ, 12. Предложението се прие с акламация от 80% от присъствующите депутати. С. Радев, ССБ I, 441.

2. Шумни ръкопляскяния и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост. Всички песни на хор "Кавал" бяха изпращани с акламации. ЛФ, 1958, бр. 50, 3.

— От лат. acclamatio ’викане, приветствуване’.