АКОМОДАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни. Спец. Прил. от акомодация; акомодативен. Той [старческият недостатък на окото] се дължи на постепенното затвърдяване на кристалина, което предизвиква намаляване на акомодационната способност. Физ. Х кл, 1951, 150.