АКОМПАНИМЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АКОМПАНИМЀНТ м. 1. Муз. Музикален съпровод, инструментален или вокален, на главната партия или мелодия на вокално или инструментално произведение. Композиторът работи върху друга серия народни песни с акомпанимент на пиано. НК, 1958, бр. 45, 1.

2. Разг. Акомпаниране. Басово бръмна китара. "Выхожу один я на дорогу"… — фалшиво запя тенор. Избухна женски смях. Акомпаниментът продължи няколко такта и спря. Ем. Станев, ИК I, 19.

— От фр. accompagnement.