АКРЕДИТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АКРЕДИТА̀ЦИЯ ж. Книж. Официално признаване на някаква институция, орган, организация. Нужна е единствено институционална акредитация, при което главният въпрос е дали институцията има развита система за поддържане и оценка на качеството си. ДТ, 1999, бр. 69, 11. // Официално потвърждаване на правото на висше училище да провежда обучение по определени специалности въз основа на установени образователни стандарти. Акредитацията [на университетите] се получава при условие, че се спазва определеният минимум от стандарти за качество на обучението. Аз-Буки, 2000, бр. 51-52, 16. Разкриват се нови специалности. Ако след приемането на закона за акредитация [на висшите училища] се окаже, че те не отговарят на никакви критерии .., какво ще се получи? Д, 1997, бр. 150, 2.