АКСИОМА —Речник на българския език — алтернативна версия

АКСИО̀МА ж. Изходно положение в научна теория, което се приема без доказване (като недоказуемо в дадената теория) и въз основа на което се извеждат логически всички нейни други доказателства. В споменатите работи Архимед използува аксиомата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с величина, която, събрана сама със себе си достатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от същия вид. Матем., 1967, кн. 2, 2. Математическа аксиома. Геометрична аксиома. // Разш. Очевидна неоспорима истина, която не се нуждае от доказателства. Не е ли аксиома това, че знанието е сила? Т. Влайков, Съч. III, 33.

— Гр. Bξίωμα. — Л. Kаравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.