АКУЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

АКУ̀ЛА ж. 1. Едра морска хищна риба с вретеновидно тяло и голяма уста, разположена напречно на долната страна на главата. А долу в синята дълбочина под кърмата шарят три акули, три зловещи сенки, които вдъхват трепет. П. Бобев, К, 106. Тук имаше едри риби — ветроходи, различни скумрии и главните хищници на океана — акулите. Д. Богданов, ТА, 44.

Прен. Със съгл. отпред. За алчен, ненаситен човек; грабител. Кредиторите са страшни борсови акули. △ Финансови акули.

2. Само мн. Зоол. Разред големи хрущялни морски риби, някои от които раждат малките си живи, а други снасят яйца. Selachoidei.

— От норд. hákall през рус. акула. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.