АКУСТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АКУ̀СТИКА, мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления. Институт за акустика.

2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. Зрителната зала има удивелно добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места. Г. Белев, КР, 105. В някои пещери има много добра акустика.

— От гр. Bκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’. — Н. Геров, Извод от физика, 1849.