АКУ̀Т, мн. няма, м. Фон. 1. Вид тоническо ударение в древногръцки, което се характеризира с повишение на гласа на ударената сричка.
2. Възходяща интонация на дългите срички в праславянския език.
— От лат. acutus 'остър' през нем. Akut.