АКЪНТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АКЪНТЍЯ ж. Диал. В съчет.: Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия. Диал. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. Един плаща, колкото ще, друг дума: "Аз за утре ще си платя. . Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия. Ил. Блъсков, ПБ I, 64. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20.

— От тур. akıntı ’течение, поток, наклон’.