АЛАБРАЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛАБРАЦЀ нареч. Остар. Книж. Под

ръка (при хващане на двама души). Тихонов предложи ръка на другарката си. Тръгнаха алабраце. Ив. Вазов, Н, 71. — Че как искаш да го посрещна? Да ида сега да го зема алабраце и да го заведа в приемната ли? Т. Влайков, Съч. II, 167.

— От рум. la braþa. — в. Гайда, 8.VI.1864 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език, ГСУ, 1959, 221).