АЛАДЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛАДЖЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е направен, ушит от аладжа. След половин час уплашеният и предбледнял Хатипов, с изметната яка на бялото аладжено палто и с крива, безсмислена мазна усмивка, бе доведен от двама войници. Ем. Станев, ИК II, 191. Аладжен елек.

— Друга форма: аладжа̀н.