АЛАНКООЛУ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛА̀НКООЛУ м. и ж. Простонар. Пренебр. Само като обръщение — човек, човече. — Ами че за кого се биха те бе, аланкоолу? За кого дадоха живота си? Кр. Григоров, ТГ, 64. Взеха че ме уволника зимъс, точно срещу Коледа. И то за какво? За два нищо и никакви колета. Изгубили се били. Абе, хей, аланкоолу, че като ви завеждам колетната служба, стражар ли съм да ви пазя и денем, и нощем стоките? Чудомир, Избр. пр, 61.

— От тур. allahin kulu ’роб божи, човече божи’.