АЛА̀РМА

АЛА̀РМА ж. 1. Сигнал, знак за тревога. Адамаки ще се разтревожи за лодката си,.. Тогава ще се вдигне аларма по цялото крайбрежие и току-виж — изпратили патрулни корабчета да ги търсят. П. Вежинов, ДБ, 123.

2. Разг. Сигнална система, която се поставя на автомобили и помещения за предотвратяване на кражби, проникване в помещението; алармена система. Поставих аларма на колата. Алармата се включва, ако някой се опитва да отвори вратата.

3. Разг. Шум, олелия, врява, тревога. Власи: Ще обадя в окръга да изпратят инспектор за анкета.. Божил: Защо бързаш с тая телефонна аларма? За какъв дявол ти е анкета?… Н. Хайтов, ПЗ, 66. — Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма! Ем. Манов, ПЯ, 168.

— От фр. alarme.

Списък на думите по буква