АЛАРМИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛАРМЍРАМ, ‑аш, несв. и св. 1. Прех. Давам сигнал, знак за тревога; вдигам аларма. — Ами такова, господин кмете, ако нападнат шумкари... да речем... тогива? Бива ли пак да "алармираме"? Ив. Хаджимарчев, ОК, 197. Като ни забеляза [сойката], пусна желъдчето и отлетя с ненужен крясък, за да алармира невидимите горски обитатели. Н. Хайтов, ПП, 96.

2. Непрех. Предизвиквам тревога, шум, като разпространявам тревожни вести, слухове. — Какво вярно има — запитахме го — в това, което се пише в пресата, вие наистина ли се обединявате, или пресата само алармира? Хр. Радевски, Избр. пр III, 228.

3. Прен. Прех. Предупреждавам, подканвам към действие някого за нещо изостанало, закъсняло и под. Това алармира стопаните за обиране на тютюна. алармирам се страд. от алармирам в 1 и 3 знач.