АЛАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛА̀Т м. Диал. Занаятчийски инструмент, оръдие, сечиво. Ранобудни майстори зидари от Дебърско в своите бозови салтамарки, прехвърлили през рамо зимбилите,.., в които бяха сложили алатите си,.., бързаха към постройката, на която работеха. Д. Спространов, С, 331. // Само ед. Събир. Всички занаятчийски инструменти, оръдия, сечива като цяло. Бедни люде молеха Чауша да не им взема нивата, да не им взема алата или дюкяна, за да не останат без работа. Д. Талев, СК, 34.

<> Събирай си (дигай си) алатите. Диал. Отивай си, махай се.

— От араб. през тур. alât.