АЛБОМИЦИН —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛБОМИЦЍН, мн. няма, м. Апт. Антибиотик във вид на лесноразтворим жълт кристален прах, използуван за лечение на пневмонии, септични състояния и др. Циркулацията и разпределението на албомицина в организма са тясно свързани с общото физиологическо състояние на организма и процесите на обмяна на веществата. Пр, 1952, кн. 5, 83.

— От лат. + гр.