АЛБУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛБУ̀М м. 1. Луксозна книга, в която се подреждат снимки, илюстровани картички, марки и др. Какво остава от нашето пътуване, освен спомените и два-три албума с изгледи на градове? Св. Минков, ДА, 115. Той бе седнал пред кръглата маса,.., и зел беше да преглежда картичките в албума. Т. Влайков, Съч. II, 199. // Разш. Специална книга, в която са събрани снимки и други материали с определена служебна цел. Матьо и Росинка му бяха известни само под лъжливите им имена и полицията хранеше надежда, че той [Йонков] ще може да ги открие в албумите на Областното полицейско управление. Д. Ангелов, ЖС, 266. С пожълтелите си и щръкнали нагоре мустаци, мургав и кокалест,.., той много приличаше на фотография, извадена от страниците на стар работнически албум. А. Гуляшки, МТС, 74. Криминален албум. // Луксозна тетрадка за писане или рисуване на спомени, за събиране на автографи и др.; лексикон, споменик. Вън шумят момчета и девойки. След това две ученички направиха крачка към нас и ни помолиха да напишем нещо за спомен в техния албум. Г. Караславов, Избр. съч. III, 171. Тогава напишете ми в албума / така поне за спомен строфи две. Ем. Попдимитров, СР, 38.

2. Книга, печатно издание с художествени репродукции, гравюри, скици, чертежи и др. Албум от цветни и черни репродукции. Албум за народни носии.

3. Остар. Книга за вписване имена на студенти във висше учебно заведение. Университетски албум.

— От лат. album ’бяла табличка за писане’ през рум. или нем. Album. — Друга (остар. книж.) форма: албо̀м.