АЛЀГРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Муз. Прил. от алегро (в 1 знач.). При туй тук [операта "Бал с маски"] Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно
си служи дотогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1.