АЛЕНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛЕНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. няма, прич. мин. св. деят. аленя̀л, ‑о, ‑о, мн. аленѐли, несв., непрех. Аленея се. Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях. Ст. Дичев, ЗС II, 186. Около канавката из пътя, .. , аленееха безброй макове. А. Гуляшки, Л,

20-21. Зад брезите залез аленее / тихо шушнат люшнати листа. Ас. Босев, МД, 87. От кръв аленее снегът. Хр. Смирненски, Съч. I, 99.

АЛЕНЀЯ СЕ несв., непрех. Имам ален цвят, изпъквам с аления си цвят; аленея. Цветана и сега се смее, устните ѝ се аленеят. Й. Йовков, ПК, 43. От двете страни на пътеката са нацъвтели много цветя: и синчец .. и лайкучка.. А таме и пуплек се аленее. Т. Влайков, Пр I, 203. Аленеят се лехи с грижливо гледани цветя. Кр. Кюлявков, СПП, 51.