АЛЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
А̀ЛЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Обикн. за кон — възчервен, червеникав. И един ден, сутринта рано, яхнали своите добре охранени алести коне, те заминаха за Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 280. Минаваха файтони с черни и алести коне, с офицери, с жени, облечени в коприна. Д. Габе, МГ, 47. В тая минута тълпата се разтика и даде път на файтона, влачен от два великолепни алести жребци. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 199. Смехът звънна по Найдините устни, алестите коне се залюляха. А. Каменова, ХГ, 94.