А̀ЛЕСТ

А̀ЛЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Обикн. за кон — възчервен, червеникав. И един ден, сутринта рано, яхнали своите добре охранени алести коне, те заминаха за Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 280. Минаваха файтони с черни и алести коне, с офицери, с жени, облечени в коприна. Д. Габе, МГ, 47. В тая минута тълпата се разтика и даде път на файтона, влачен от два великолепни алести жребци. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 199. Смехът звънна по Найдините устни, алестите коне се залюляха. А. Каменова, ХГ, 94.

Списък на думите по буква