АЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. няма, несв., непрех. Поет. Аленея. От заник-слънце озарени, / алеят морски ширини. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Лудее буйната игра. / Гърди пъхтят, лица алеят… Ив. Вазов, Съч. III, 214.

АЛЀЯ СЕ несв., непрех. Аленея се. Наоколо от фесове червени / алей се урвата, като на нива мак. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн.2, 166. През клоните на гъстата градина / алей се ивицата керемиди, / обраснали със

мъх. Н. Ракитин, Ст II, 74.

АЛЀЯ ж. Пътека в градина или парк. Двамата влязоха в просторния парк. По алеите на парка не се виждаше никакъв човек. Д. Ангелов, ЖС, 85. Още същата вечер в полумрака на градината се състоя тържественото заклеване. Имаше пълнолуние, алеите и лехите с цветя блестяха от лунната светлина. П. Вежинов, СО, 58-59. Пада вечер. Тъмните алеи / опустяха в градската градина. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 28. // Част от голяма улица, булевард, отделена от автомобилните платна с редици от дървета или храсти, предназначена за пешеходци или колоездачи. След нажежената пустиня на пристанището, алеята с липите приличаше на зелена надежда. Ем. Манов, ВГ, 223. Звън на китари се носи по залесената алея край шосето. Л. Стоянов, Х, 39. Те бяха тръгнали покрай градината, по дясната алея на Цариградското шосе. Г. Райчев, ЗК, 199. Беше хубаво да се кара по асфалтираните алеи, .. и старецът даже притвори за миг очи. Ст. Стратиев, ПП, 109. Жената огледа, доколкото можеше, главната алея — тая, която се виеше покрай Искъра и свързваше квартала със столицата. Д. Шумналиев, ПЛ, 7.

— От фр. allée. Друга (остар.) форма: а л ѐ й.