АЛИС —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛЍС нареч. Диал. 1. Наистина, тъкмо. — Аз пък досега не съм чул никой да ѝ вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо ѝ викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица? Т. Влайков, Съч. II, 2.

2. Напълно, съвсем. Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане! Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.

— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.