АЛИТЕРА̀ЦИЯ

АЛИТЕРА̀ЦИЯ ж. Литер. Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — ..., / и пеят, тъй както през сълзи се пей! П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни. — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ, 15.

— От лат. alliteratio.

Списък на думите по буква