АЛО̀ЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и -о̀йна, ‑о̀йно, мн. ‑о̀йни. Остар. Прил. от алое. В полите на хълмовцете,.., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения. П. Р. Славейков, РО (превод), 57.