АЛОТРОПИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
АЛОТРО̀ПИЯ ж. Хим. Свойство на химическите елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж и свойства, в две или повече модификации (видоизменения). Един елемент може да образува няколко прости вещества. Например от елемента кислород са известни две прости вещества — обикновен кислород и озон. Те се различават само по броя на атомите си и се наричат алотропни форми, а самото явление — алотропия. Кр. Кулелиев и др., Ф, 8.
— От гр. Dλλος ’друг’+ τροπή ’изменение’.