АЛПЍЙСКИ

АЛПЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до Алпите, свързан е с Алпите (най-високата планинска система в Европа, разположена на територията на Италия, Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Словения и Лихтенщайн). Алпийските вършини с леден поглед / намръщено се взират към Лагорн. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 76. Аз забравих и алпийските снежни върхове, и норвежките фиорди. Ив. Вазов, Съч. IX, 112. Наляво се разнесе звукът на един алпийски рог и след него един квартет от тиролци и тиролки ни пренесе в цивилизования мир. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.4, 48. Алпийски пейзажи.

2. Който се намира, расте високо (над 2500 м) в планината; весокопланински. По ниските склонове — клек .. , под който виреят със стотини алпийски билки. .. Ив. Вазов, Съч. ХV, 150. Местността "Котлините" има 2500 м надморска височина и носи всички белези на високопланинския (алпийския) пояс. Алпийска шипка. Алпийска растителност.

3. Спорт. Който е свързан с високопланинския спорт. Алпийски дисциплини. Алпийска техника. Алпийски клубове.

4. Стесн. Алпинистки. Алпийски лагер. Алпийски чукове. Алпийски спални чували. Алпийски инвентар.

Алпийска роза. Бот. Малък храст без бодли с розови или червени цветове, който вирее из горите и високопланинските ливади на Стара планина, Рила, Родопите, Витоша и др. Rhododendron myrtifolium. Безоблачното небе сияше ярко, а в пукнатините на скалите цъфтяха алпийски рози. Д. Димов, Т, 421.

Списък на думите по буква