АЛТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛТА̀Р м. 1. Книж. Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град. ВН, 1961, бр.3155, 4.

2. Остар. Църк. Олтар. Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.

— Лат. altar.