АЛТЕРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛТЕРА̀ЦИЯ ж. 1. Муз. Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар.

2. Биол. Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия.

— От лат. alteratio ’изменение’.