АЛТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЛТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Муз. Който е свързан или е предназначен за нисък детски или женски глас. Алтова партия.

2. За тембър на глас — нисък, плътен. Клавдия запя. Гласът ѝ звучеше плътен, мек, алтов. Д. Добревски, БКН, 121. Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара. М. Марчевски, П, 239. "Колко е недосетлив .. Но нека, нека го помъча още малко" — реши тя и като чуваше как сърцето ѝ бие .. , каза с ласкави нотки в забуления си алтов глас: — С какво съм задължена към вас. Ем. Станев, ИК I, 169. Момичето му напомняше на истинска танцьорка. Говореше английски, но тембърът на гласа є бе алтов. Г. Белев, КВА, 328.

◊ Алтова цигулка. Муз. Виола. Алтов ключ. Муз. Един от ключовете на системата "до" (С), който означава, че нотата от първата октава се намира на третата линийка на нотното петолиние. Алтов обой. Муз. Английски рог.