АЛТЪНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛТЪ̀НЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Со фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.

АЛТЪ̀НЧЕ², мн. ‑та, ср. Диал. Алтънка, латинка.