АЛФА —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЛФА ж. 1. Книж. Название на първата буква α в гръцката азбука. — Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Захванахме да сричаме / омеги и алфи? Л. Каравелов, Съч. I, 104.

2. Прен. Начало, започване на нещо. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 14.

3. Астрон. Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина. А. Гуляшки, Л, 253.

◊ Алфа и омега. Книж. Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени ... Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40.

Гр. Dλ5α.

А̀ЛФА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.

◊ Алфа-лъчи. Физ. Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. Физ. Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.

— От гр. Dλ5α.