АЛЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЛЧНО нареч. 1. С жажда да се притежава нещо; ненаситно, жадно. Хиляди човешки очи се отправяха, жадни за злато, към далечната Луна и я гледаха алчно. Елин Пелин, ЯБЛ, 79. Той хвърли последната си стотарка на масата .. Тя грабна алчно парите и отиде пак в гостната. М. Грубешлиева, ПП, 25. Въпреки усилието ѝ да се покаже равнодушна към стоката, очите ѝ блеснаха алчно, очи, в които Луис прочете страшната и безнадеждна страст към отровата. Д. Димов, ОД, 32.

2. Със силно желание за ядене; лакомо. Кучетата, раздразнени от миризмата на печено месо, лаеха и очите им алчно светеха под отраженията на пламъка. Ем. Станев, ЯГ, 103. Вратата се отвори широко и вътре влезе Атанас Пинтов с пушка на рамо и с три големи заека на кръста. . Един от посетителите погледна алчно едрите зайци. Г. Караславов, ОХ I, 353.

3. С плътска страст; страстно, похотливо. Лазар я обхвана през рамената с едната си ръка, после и с другата, притисна се цял към нея и я целуна горещо, шумно, алчно. Д.Талев, ПК, 106. — Чакай ме тогава — отвърна ѝ Димитър, изгледа я пламенно, алчно, и пъргаво се метна в кабриолета. Т. Харманджиев, Р, 73.