АЛЧУЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЛЧУЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Който страстно желае, жадува за нещо; алчен. И бях силен и млад, и бях алчущ / за живот, и за труд, и за радост. .. Ив. Вазов, БМ I, 109. Ти си тъй прозрачно чиста! / Ни сянка от онуй опиянене.../ Непостижима красота, без плът / безумно алчуща, безкрайно грешна... К. Христов, А, 308. Лазар пишеше дълги писма до познати люде в Цариград,.., молеше ги и ги зовеше да помогнат на Преспа, на бедния и неук, христолюбив

български народ, алчущ и жадуващ за своя народна църква и наука. Д. Талев, ЖС, 359.