АМВОН —Речник на българския език — алтернативна версия

АМВО̀Н м. Църк. Издигнато място в черква, откъдето се произнасят молитви и се чете Евангелието. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Младият поп Дочо държа огнено слово от амвона на черквата. Й. Йовков, Ж, 1945, 66. Всички видяха на прикрепения като лястовичо гнездо на стената амвон, че се изправи величествената фигура на дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 70. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите преспанци започнаха да носят в общинската канцелария даровете си за новата църква. Д. Талев, ЖС, 127.

— От гр. Dμβων.