АМИА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Остар. Хим. Прил. от амиак; амонячен. Стипцата бива. . , натрова и амиачна наспротив основанието, което влиза у нея. С.Веженов, Х (прев.), 49.