АМУДЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

АМУ̀ДЖА, мн. ‑джи и -джала̀р, м. Диал. 1. Братовчед (Т. Панчев, РБЯд).

2. Чичо, байо. Реката е доста голяма и не се минава къде да е, а на добрите бродове не е край да няма пусия. . "Не е кабил да няма пусия, ама нашите амуджи са добри хора... " П. Росен, ВПШ, 106. — Както виждам, амуджалар, — казваше водачът, — вие никак не приличате на лоши хора, като че за наше добро сте тръгнали. Л. Стоянов, Б, 150. — Вярно, рейсът не е лек, даже напротив. Това не са ти амуджите. Кой знае какви капризни бабички ще ти се тръснат. Сл. Чернишев, ЛО, 74.

— От араб. през тур. amuca.