АМУР —Речник на българския език — алтернативна версия

АМУ̀Р м. Книж. 1. Само ед. Бог на любовта у древните римляни, изобразяван като крилато голо момче, обикновено с лък и стрели или с ро̀га на щастието в ръка. В ъгъла, на малка масичка, стоеше иконостас, а над съпружеското легло висеше картина, изобразяваща Амур и Психея. Д. Димов, Т, 197.

2. Изображението на бога на любовта. Навред по свода и по стените изпъплюват нежните и засмени амури. Те са виновниците и героите на любовната драма, която се разиграва. К. Величков, ПССъч. III, 197.

— От лат. amor през фр. amour. — Друга (остар.) форма: амо̀р.