АНАЕРО̀БИ мн., ед. (рядко) анаеро̀б м. Биол. Микроорганизми, които живеят без въздух в почвата или в някой организъм (обикн. в устата и в червата му), където се хранят от разпадащите се органични вещества. Противоп. аероби.
— От гр. Bν- 'без-' + Bήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.