АНАКОЛУТ —Речник на българския език — алтернативна версия
АНАКОЛУ̀Т м. Литер. 1. Стилен обрат или израз, в който има синтактична неправилност, напр.: "аз ми се иска" вм. "на мене ми се иска".
2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере, напр.: "и ти като мене" вм. "и ти постъпваш като мене", "аз дето всички" вм. "аз съм там, дето са всички".
— От гр. Bνακόλου2ος ’непоследователен’.