АНА̀ЛИ

АНА̀ЛИ само мн. Книж. 1.Изложение на забележителни исторически събития в хронологичен ред; хроника, летопис. Друмев, с правилна интуиция за значението на този род незаменими документи, в които историкът долавя пулса на едно велико сърце и чете аналите на една важна епоха, смята обнародването на "Мати Болгария" за ценен принос на списанието. М. Арнаудов, БКД, 219. Римляните строили градове и виадукти,.. славяните секли гори .. българите знаели как се прави държава. . Всичко това е записано в аналите на историята. С. Северняк, ИРЕ, 352. ● Поколението, родено и израснало между двете войни, видя много. На такова богатство на събития, величие и падение на характери би завидял и древният римски историк Тацит. То си има своите жестоки неписани "анали". Съвр., 1975, кн. 2, 65. Анали на Народното събрание.

2. Разш. Със съгл. и несъгл. опред. Изложение, хроника на забележителни събития в някаква област; история. Косите на човека настръхват при описанието на това престъпление, редко в аналите на криминалистиката. БДн, бр. 5, 2. Съдебни анали.

— От лат. annales ’хроника, летописи’.

Списък на думите по буква