АНАЛИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАЛИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. Противоп. синтетичен. Тя [Искра Панова] е автор на една блестяща книга — "Майстори на разказа" за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология. Бл. Димитрова, ОтОт, 22. Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия.

2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им. Д.Димов, Т, 122. В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик. Ив. Богданов, СП, 168-169. Аналитична способност. Аналитична мисъл.

◊ Аналитична геометрия. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по аналитична геометрия са увеличени. 2. Разг. Учебник по този предмет. — Услужи ми с твоята аналитична геометрия. Аналитична химия. 1. Само ед. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. Взех си изпита по аналитична химия. △ Часовете по аналитична химия са сутрин. 2. Разг. Учебник по този предмет. На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия. Аналитични везни. Спец. Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. Аналитични езици. Езикозн. Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. Противоп. синтетични езици.

— Гр. Bναλυτικός 'обяснителен'.