АНАЛО̀ГИЯ

АНАЛО̀ГИЯ ж. 1. Подобие, сходство между предмети и явления вследствие на еднакви признаци. Прибегнете към алегорията и баснята, търсете алюзия за сегашното в миналото, аналогия на онова, което е било, с това, което е днес. Г. Бакалов, Избр. пр, 441. Широките познания му [на Ив. Шишманов] позволяват да постави тълкуването на националните явления на една по-широка основа, да потърси връзки и аналогии у съседни и по-далечни народи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 13. При известно насилие над истината, при известна свобода в аналогиите кърджалийството убедително би могло да бъде представено за една от селските войни в Европа. В. Мутафчиева, КВ, 36. ● С предл. по. Цялата глава трета на повестта, в която се разказва за срещата на Ганчо Косерката с мливарите на бейската воденица и която може по аналогия да насочи мисълта на читателя към подобни "срещи" от Тургеневите "Записки на ловеца", е написана, за да се изтъкнат предимствата на главния герой. Г. Константинов, ПР, 112-113. Вместо да се изучават всички членове от един хомоложен ред, достатъчно е да се изучат един-два най-важни представители от реда, за да се съди по аналогия за всички членове от него. Хим. VII кл, 1950, 98.

2. Разг. Обикн. в съчет. справя, направя. Съпоставяне, сравнение. Не прави такива аналогии. △ Правя аналогия.

3. Филос. Умозаключение, при което от сходството на два предмета или две явления по едни признаци се стига до извод за сходството им по други признаци. Вперил поглед пред себе си, Евгени се чувствуваше смазан от неговата здрава логика, от това стройно свързване и обяснение на нещата. И все пак това бяха не факти, не доказателства, а логически изводи, аналогии и съпоставки. Д. Ангелов, ЖС, 512.

4. Езикозн. Сближаване на дадена граматическа форма или дума в звуково отношение с друга форма или дума въз основа на асоциативни връзки помежду им (напр.: под влияние на формите "печеш", "пече" и "печем", "печете" в разговорната реч са възникнали форми "печа" и "печат").

— Гр. Bναλογία.

Списък на думите по буква