АНАЛОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАЛО̀Й, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. ‑о̀и, м. Църк. Висока и тясна масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба или около която се извършват църковни обреди. Един калугер четеше безспирно евангелието, поставено върху абаносов въртящ се аналой. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. В тишината се чуваха само тържествените песнопения на свещениците, бодро се обаждаха псалтовете откъм двата аналоя, тихо, но звучно подрънкваше кадилницата в ръката на дякона. Д. Талев, ПК, 51. "Исайя, ликуй!... " — запяха тържествено свещениците и се зафана обикалянето на младоженците около венчалния аналой. Ив. Вазов, Съч. Х, 35. "В средата на залата за заседанията стояха два аналоя, обърнати към пейките на депутатите. На единия аналой лежаха кръстът и евангелието, на другия клетвата,.. Владиката се приближи до първия аналой и със знакове показа на княза да иде на другия." С. Радев, ССБ I, 162. // Разш. Издигната площадка или маса на открито, при която се извършват църковни обреди. Още отрано войници построиха аналой в северната част на площада, поставиха картечници по ъглите и ги съединиха с дълги ленти за украса. А.Михайлов, ДШ, 34.

— От гр. Bναλογεqον ’място за поставяне’.