АНАРХИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАРХЍСТ м. 1. Привърженик на анархизма (в 1 знач.). Кольо Рачиков предпочиташе анархистите (понеже беше върл индивидуалист, той смяташе себе си необвързан с никого), но и те не го задоволяваха напълно поради "наивността, тероризма и лекомислието си". Ем.Станев, ИК I, 100. "България, каза той [князът], е станала свърталище на нихилистите и най-опасните емигранти; държавните работи се решават от руските анархисти." С. Радев, ССБ I, 257. В гимназията ни нямаше спокойни, равнодушни ученици. Иначе имаше всякакви: комунисти, анархисти, толстоисти. Мл. Исаев, Н, 55.

2. Разг. Лице, което не се подчинява на власт, ред, дисциплина; своеволник. — Кой ви разреши да влизате в комина?. . — Анархисти! Тип-топ е всичко! Видях!... — добави след това с променен, топъл глас и цялото му лице грейна в усмивка. Т. Монов, СН, 73.

— От фр. anarchiste през рус. анархист.