АНАРХИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНА̀РХИЯ, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на организирана държавна власт, законност и задължителни норми на поведение; безвластие. — Вие претендирате да станете депутат, вие желаете да управлявате и уреждате България, а проповядвате анархия... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 214. Въпреки злините, на които била щедра, феодалната анархия от края на ХVIII и началото на ХIХ в. изиграла и обективно прогресивна роля за националното самоосъзнаване на българите. В. Мутафчиева, КВ, 357.

2. Разг. Нарушаване на установения ред и дисциплина; безредие, хаос, разпуснатост. — Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Чудомир, Избр. пр, 31. Гибелното влияние на Византия,.. , беше внесло в разслабената от вечни войни и вътрешни раздори държава и религиозната си анархия. Ив.Вазов, Съч. XIII, 130. Ужасното дело трая три часа. Сетне настъпи пълна анархия. Тълпата обикаляше улиците, сеейки ужас по пътя. С. Радев, ССБ II, 359.

3. Отсъствие на планова организация; стихийност, безплановост, хаотичност. Анархия в стопанския живот.

— Гр. Bναρχία.