АНАСО̀Н

АНАСО̀Н, мн. няма, м. 1. Едногодишно културно растение от семейство сенникоцветни, отглеждано в по-топлите райони на страната, от семената на което се получава етерично масло. Pimpinella anisum.

2. Семената на това растение, които се употребяват в медицината, в парфюмерията и сапунената промишленост, за приготвяне на мастика, ракия и др. — Бях му ходил на гости, да опитвам новата му ракия... ама знае да ѝ туря на карар анасона... Ив. Вазов, Съч. XXII, 64. Киро започна да налита и на търговия. Събираше анасон, пашкули, вълна, прекупуваше за своя сметка памук. Г. Караславов, ОХ I, 20. Той [доктор Нанков] се носеше по градски,.. , но лекуваше по старому с хинин и аспирин; слагаше вендузи, мажеше с йод, налагаше със синап. В редки случай предписваше сладко сиропче с анасон. А. Гуляшки, ДМС, 36.

— От гр. Bνασόνι през тур. anason.

Списък на думите по буква